Навигация

  • Начало
  • Карта
  • Искам и моята кръчма!
  • Съдържание
  • Последната инстанция
Показват се публикациите с етикет бял списък. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет бял списък. Показване на всички публикации

21 април 2013 г.

Ал-нахрейн - бистрото на арабската улица

Дойде време и за малко (умерена) екзотика. Арабска кухня, иракски вариант. Лично на мен ми допада, защото готвят добре, има вкусни манджи с патладжани, не е скъпо и са любезни. Какво повече да иска човек от един бърз обяд.


Кръчмето се намира отляво на арабската улица на 20-тина метра от бул. Мария Луиза, по посока Женския пазар. Точният адрес е Цар Симеон 67. Лесно може да се подмине, ето как изглежда отвън (това street view-то е много шукар). Съвсем непретенциозно, но не и мърляво. Тук се хранят арабески от махалата, както и немалко туристи. През седмицата не съм ходил, но събота-неделя почти винаги се отбива по някое франсе или англичанче. Може да го има в някой алтернативен пътеводител на София. За жалост не са много българите, които оценяват готвената храна. Една от най-ценните забележителности на столицата, Женския пазар също не се оценява. Дай им на селяците молове... нейсе, това е друга тема. Иначе Алнахрейн е междуречието, т.е. Месопотамия. За повече бегом към википедиата.

Има 4-5 маси, няма навън. Хващал съм го да работи и след 20 часа, но си е място за обяд. В менюто има около 10-тина манджи, всичките арабски. Не някакви завързани традиционни, а по-скоро такива, каквито хапват чиновниците в Багдад през обедната си почивка. За тези хора предястие хумус и манджички с бамя и сосче са нещо стандартно. Мезелъци, супички и салатки (предупреждавам, че по Ориента салатите не са по половин кило). Понякога се сменят, а други неща са вече свършили. Няма нужда да обяснявам, че месото не е свинско, а агнешко и телешко. За сметка на това тук може да ядете вкусно телешко, нещо изключително рядко в България като цяло. Патладжаните, бамята, оризът са супер. Има и по-нестандартни предложения. Например сандвич-джоб фалафел, ама направен по-така.

Цените са по 4-5 лева на ястие. На пръв поглед не чак толкова евтино, но хората тук готвят и ще видите, че си струва. За сравнение лайната от Тропс къщата са на същите цени, а то за сравнение не може дори да се помисли. Все пак не очаквайте нещо завързано или чудеса на кулинарното изкуство. Храната е проста, но добре направена. Продуктите, които ползват са от евтините и просто няма как да стане. Десерти не съм опитвал. Тук не е сладкарница, а и принципно не понасям всякакви шербетени ориенталски простотии. 

Обслужването е винаги супер вежливо, по източен тертип мазнее. Аз не съм фен на таково отношение, но как да се оплаче човек от учтивост. Тези, които не познават Изтока сигурно ще са очаровани от салатка или мезенце, дето се носи без да е поръчано. Тук не се гледа меню и не се иска касова бележка. Цените ги пише, но по принцип плащаш колкото ти се каже. Спокойно, никой няма да ви излъже. Просто разберете, че това заведение не е направено с мисълта, че основната клиентела са българи  културата на обслужване е различна. Внимавайте, защото имат малко проблеми с българския. По Закона на Мърфи ако нещо може да бъде разбрано неправилно, то обезателно ще бъде разбрано неправилно. Т.е. използвайте прости изречения и посочвайте с пръст. Другият вариант е да учите арабски като мен. Светско място си е, не щъкат някакви забулени, но си остава арабско заведение за обяд. Не ходете ако искате алкохол или да пушите наргиле (не че няма такова).

цени: 4/5 - заслужава си.
храна: 4/5 - наистина вкусни манджи, но не е нещо изключително и невиждано.
обслужване: 4/5 - нямам от какво да се оплача, само българският им куца.
обстановка: 2/5 - обедно място - хапваш и заминаваш.

Присъда: Чудесно място, където човек може да хапне топла манджа със сос. Чудесно място и ако просто искате да опитате нормална ежедневна арабска кухня без да се напрягате излишно. 10 лв. на човек е предостатъчно, като всяка стотинка си заслужава.

10 април 2013 г.

Ресторант "Махалото" - истинският ресторант на Попа

Заведение, което несъмнено притежава класа. Подходящо както за работен обяд, така и за вечеря с половинка. В интерес на истината преди беше значително по-високо ниво, особено кухнята, но за сметка на това ценово в момента е значително по-достъпно.

Ресторант "Махалото", на крачки от ъгъла на бул. В. Левски и ул. Патриарх Евтимий (т.е. на Попа)е бил винаги едно от най-любимите ми заведения, където да заведа чужденци, които са на малко по-високо интелектуално равнище и не си падат по "битови" кръчми или не дай, боже, по Студентски град. Сравнително често съм го посещавал за вечеря и с дами, на които бих желал да направя правилното впечатление. С една дума дългогодишен фен съм на "Махалото", старо градско заведение е.Последните години обаче посещенията ми там са все по нарядко. Или са в ремонт или пък ми се иска да отида в някое от друго приятно място, или пък не разполагам с достатъчно средства, за да се чувствам комфортно и да не гледам цените в менюто. Последните два пъти обаче сметките, които правя там, не са никак високи (за сметка на качеството на храната) и затова реших да включа заведението в списъка на кръчмите.
сметка от махалото
една кротка трезва вечеря

Обстановката е по същество непроменена от години, допада ми и съответно оценявам това като плюс. Представлява сутерен с няколко почти отделни помещения, където са поставени по 3-4 маси. Стените са на направени на тухла, а не измазани. Лично на мен ми се нрави много, но на някои сътрапезници им се е струвало прекалено тъмно така. Безспорно излъчва вкус, но не в онзи пост кич арт смисъл, а със семплота. Тук трябва да се идва по двойки или максимум четирима души. Не е за компании, още повече някак не предразполага към шумни веселби.

Сега за храната. Е, не мога да си кривя душата, преди години кухнята беше страхотна. Сега е просто добра, а и е малко безлична. Това е при сравнение с кухнята в "Махалото" от преди 4-5 години, в сравнение с повечето софийски ресторанти си е направо супер. Кратко меню (даже малко прекалено), в което има няколко интересни предложения, но никакви изхвърляния. Месото е качествено, салатите добре направени. И пилешкото дори става. Не лоша колекция вина, някои от които са на почти прилична цена. Изобщо цените са по-скоро средни към ниски за 2013 г. Не е като Mr. Pizza, но като има един кош по-слаби заведения с по-високи цени. Т.е. съотношението цена-качество е на много добро ниво.

Обслужването също ми се струва на косъм по-ниско ниво, но въпреки това си остава чудесно. Има мъже сервитьори, а не руси носачки, което само по себе си е достатъчно показателно. Не се лигавят, въпреки че един път си позволиха известно малко по-натрапчиво фамилиарничене. Не открих простотии в английското меню, а и персоналът се оправя езиково не лошо. Нещо задължително за подобно заведение.

цени: 4/5 - чудесно съотношение цена-качество.
храна: 4/5 - много добра, но не като ино времи.
напитки: 4/5 - никак не лош избор. има дори вина на цена, която няма да ти отрежат главата.
обслужване: 4/5 - има мъже сервитьори. смятам, че това вече говори достатъчно.
обстановка: 5/5 - за мен е перфектна за срещи, не е за компании.

Присъда: Любимото място от високата класа в района на Попа за обедни срещи или за кротка интимна вечеря.  Супер е да заведеш свестен (т.е. неангличанин) чужденец над 30 г., за спокоен разговор. Обзалагам се ще оцени. Последните около две години качеството на храната леко пострада, но за сметка на това вече е в ценова категория приемливо. Вечеря за двама без изхвърляния може да се вмести в 40 лв. И оставяйте бакшиш, тук десетте процента си важат.

24 август 2011 г.

Бистро "КаЗаРо" - чудесно за лятото

"Казаро" е типично бистро, но доброто местоположение и потънала в зеленина градина го правят малко по-специално място. Чудесно е за дълги вечери през топлите дни на година или за хапване след разходка в "Борисовата градина".

Намира в самото начало / край на Борисовата градина (за мен още си е "Парк на свободата"), на около 200 метра преди Плиска. Точен адрес - ул. Юрий Гагарин №2. Закътано е и често ми се случва да не уцеля улицата от първия път. Едно 5 минутно лутане обаче се заслужава.

Заведение е точно такова, каквото изглежда на пръв поглед - приятно уютно, непретенциозно, но спретнато. Без да е нещо наистина специално това важи за всички аспекти, от обслужването до самата храна. Определено е от по-високата категория бистра. Цените са приемливи, но не бих ги определил като ниски. Похвално е, че години наред поддържат постоянно добро ниво и досега нито веднъж не съм бил разочарован. В "Казаро" трябва да се ходи през топлата част от годината. Така човек може да се наслади на градината и зеленината в най-добрия квартал на София. През зимата вътрешното помещение бие на квартална кръчма и тогава вече цените изглеждат неоправдано надути. Масите са дървени, доста големи и спокойно стават за цели компании. Приятно е и за хапване в по-камерна обстановка или пък по семейно му. Клиентелата е свястна и вероятността някакви селяни от съседната маса да ви развалят вечерта е много ниска.

Храната тук не е водеща или нещо специално, но все добре приготвят нещата. Менюто е стандартното (преобладава скара, сачове, аламинути) и не е дълго като телефонен справочник. С бирата е малко по-проблематично, защото изборът от наливна е ограничен до винаги гадничката "Загорка" и скъпото "Старобрно".

цени: 3/5 - приемливи, но не и чак евтино.
храна: 4/5 - добра за бистро.
напитки: 2/5 - доста ограничен избор.
обслужване: 4/5 - нищо специално, но винаги без проблеми.
обстановка: 5/5 - през лятото е супер.

Присъда: С тази градина е супер за лятото. Не препоръчвам специални посещения през зимата. Много добро място за мезене и биропиене след разходка в парка. Пълно хапване и пийване за двама е около 30-35 лв.

11 април 2011 г.

Бистро "3 сестри" - най-доброто (беше)

Въпреки колосалния спад в качеството през последните години, "3 сестри" си остава може би най-доброто място човек да... просто да се почувства човек. Ако сте гледали "Бар Наздраве" ще разберете.

"Три сестри" се води пицария. Слава богу, по нищо не личи. Не се намира на жълтите павета, но пак е на удобно място, близо до Испанската гимназия, на малката уличка Джовани Горини, почти на ъгъла с Оборище. Наоколо бъка от добри кръчми, тъй че дори да е пълно нямате грижи да спасите вечерта. Всъщност това си е чисто бистро, като в добрите стари времена редовно обядвах там. После редовно вечерях и бирувах. Това е и мястото, което винаги ми е напомняло, че има хора с по-добър от моя вкус. Евала, щом са успели да направят такова китно заведение. И барманките бяха все симпатяги (ех... и това утече). Лъха на европейско, в най-добрия възможен смисъл. На една "Стара Европа", континентална Европа, която вече е надраснала първенющината и се е успокоила. Изобщо - АТМОСФЕРА и конски дози уют. Водил съм страшно много хора с мен и на всеки много му е харесвало. Няма да се впускам в повече спомени и блянове по доброто старо време, само ще отбележа, че посещенията ми там от почти ежедневни вече са на 1-2 месеца. Именно поради това си позволявам да пиша за "3 сестри" - вече не го смятам за толкова интимно мое, защото леко ме разочароваха.

Сега конкретно: 4+1 дървени маси на закрито, тоест по-подхожда за есен-зима-пролет. Сравнително кратко, но доста оригинално меню, в което повечето неща си присъстват години наред без крещящи иновации. Салати, топли/студени предястия, самобитни картофени специалитети и 1-2 по-тежки хапвания. 10-тина пици и 3 вида спагети (тези наречени "3 сестри" са много добри). С две думи не е ресторант. От скоро почнаха да предлагат и скара (удари ги кризата). Бирата е Пиринско, което не е много често срещано. Още по-хубаво е, че голямата бира си е голяма - 1 л. Имат и наливно и бутилирано винце на Русе.
пиринско, чеснова питка, вино, пица,
наденички с картофки. март 2011 г.

Цените бяха поносими, но сега са много високи. Имам чувството, че колкото по-лоша става храната, толкова повече и искак. За нормално изкарване на двама души отиват 40-тина лева!!! Може и повече. Половината за бира. Много пиво отива тук, мамка му. Надценката е за комфорта и атмосферата, но за съжаление вече е повече скъпо, отколкото комфортно. Допълнение е невероятно подходящият музикален фон. Не един път съм си излизал тананикайки някоя мелодия на път за вкъщи. Мястото е чудесно за първо излизане с нова мадама, в кърпа е вързана, освен ако не е някой темерут, за когото "О!Шипка" е изискан ресторант или представата за добро хапване е салата в "Дон Домат".

цени: 2/5 - вече е неоправдано скъпо.
храна: 3/5 - ми бистро. все пак се надявам да върнат малко от позагубеното качество. пиците не са лоши.
напитки: 4/5 - чудно. Литър пиринско влиза от раз, вино на почти нормални цени.
обслужване: 5/5 - еталон. няма никакво мазнене, а рестото се връща до стотинка.

присъда: Бързо натам! Само някой да не го хареса. Изобщо да не ми се връща тука!!!

В интерес на истината съм завишил оценките от носталгия, но все пак "3 сестри" си остава добро място. За малка компания, за интелектуални срещи, за гаджосване.... за всички хубави хора. Още повече имам чувството, че в страната на тиквите (тиквата?) подобни оазиси на добрия вкус са обречени. Кризата ги е ударила и имат нужда от подкрепа. Заслужават я. Пък ако работите наблизо е и арно място за обедно хапване. Все пак се надявам да върнат доброто ниво.

А ето и час от типичния музикален фон:

8 март 2011 г.

Механата - ул. Оборище 98. Уютно и евтино.

Изненадващо уютно, евтино и с квалитетно обслужване. Разположено е малко извън идеалния център, но все пак на удобно място - почти залепено до "Сердика Център", на края на ул. Оборище, точно преди бул. Ситняково.

Просторно помещение декорирано в битов стил, но не прекалено. Уют създава дървенията, червените чергички по масите и малките детайли като керамични съдчета и разни други шарении. Изградено е нещо като чардак, но не се натрапва. Има и камина, която не работеше, но въпреки всичко създава уют. Тук спокойно могат да се съберат повече хора, но е идеално и за двойки. С две думи - от раз ми допадна. Уютно и чисто, без прекомерни претенции.
Цените в менюто ме изненадаха наистина приятно. Самото съдържание е стандартно и има всичко, което би трябвало да има в такъв тип заведение. Все пак се набляга на традиционно българското. Разбираемо преобладават местните ястия, а сред салатите има приятно вкусни допълнения. По всяко време се предлагат супи. Добро разнообразие от бири и още по-добро от вина. Наливното е много добро и на още по-добра цена. Обслужването е ненатрапчиво и без мазнене, но ми беше приятно и точно. Хубавото е, че персоналът не се състои само от кокошки носачки. Не че съм сексист, но за мен сервитьорството си е мъжка работа.

Единственото слабо място в иначе чудната картинка е самата храна. Продуктите не изглеждат лоши, но шкембето си е безвкусно, а пилешката не е по-добра. Сиренето по шопски беше почти изцяло сирене, а чушките бюрек в някаква странна и определено не по рецептурник панировка. Не че не се яде, но определено няма да препоръчам "Механата" точно заради кухнята. Салатите са добри, но някак като от началото на 90-те. Пълни корема без да създава проблеми, но след това човек не си примлясва по пътя към дома. Това, което привлича тук си остава уютната атмосфера и ниските цени. Ето и една примерна сметка, която двама души направихме набързо:

цени: 4/5 - да, евтино е.
храна: 2/5 - или по-скоро 3-. слабото място. простите неща стават, но не пипайте специалитетите. продуктите иначе не са лоши, проблемът явно е в готвача.
напитки: 4/5 - бири и учудващо добър избор на вина. наливното също е добро и евтино.
обслужване: 4/5 - много добро, без да е фамилиарно. плюс това винаги приветствам, когато има и мъже сервитьори.

присъда: Много приятно заведение тип механа. Умерено битов стил, който не се натрапва, но все пак бие на патриархално. Обслужването е наистина добро, а цените ниски. От самата храна има какво още да се желае, но с тези цени и обстановка спокойно го препоръчвам на всеки в района. Добро е и за бърз обед и за приятна вечеря в компания.

21 февруари 2011 г.

Бистро "Б и С" - вкусно и (съвсем) непретенциозно

Бистро тип дупка, където е наистина вкусно и сравнително евтино. Намира се съвсем близо до Дондуков и Раковски, но е скътано на една от кварталните улични точно под Дондуков, на ъгъла с ул. Париж и най-точно: Стара планина № 7. Не е неуютно, но имам чувството, че съм хола на жената. Така че зависи от гледната точка. Става чудно за бързо обедно хапване на топла манджа, както и за КРОТКО кръчмарско пийване. Първият път, като влязох, даже си помислих, че нещо съм се объркал и табелката на входа стара, а аз съм влязал в хола на хората. Досега не съм ходил по обед, когато сигурно е пълно, но привечер е винаги само моята компания, плюс 1-2 души приятели на собственичката, които си говорят и гледат телевизия.

Вкусно е. Наистина вкусно, но няма нещо завъртяно. Просто вече трудно се намира дори свястна пържола или обикновена салата. Не помня да съм ял по-вкусна пържола НА ФУРНА от години. Честно. Откъде го бяха взели месото не знам, ама евала просто, сънувам я направо. Другото нетипично е, че имат Шуменско СВЕТЛО. Не знам колко пъти ми се е налагало да обяснявам, че ПРЕМИУМ не е СВЕТЛО, а СПЕЦИАЛНО. Тук от това няма нужда и директно ми се издигат в очите. Арна е и супичката пилешка, курбанче... (не е все една и съща), обичайните мезелъци и по 1-2 основни има привечер. По обед сигурно има по едно ядене повече. Сега се сетих, че тук не съм опитвал десерт. По принцип не обичам сладко, ама ако имаше меню сигурно щях да го забележа поне веднъж и уважа. Не е скъпо, но не е и чак толкова евтино. Бих казал плащаш точно толкова, колкото трябва. За 10 лв. се нахранваш и пийваш по всички правила, а може и почти наполовина, ако пропуснеш салатата или останеш само с 1 бира. Ето, снимах една от сметките:



цени: 4/5 - добри цени за добро ядене.
храна: 4/5 - вкусна, не е еднообразна. няма много избор, но всеки ще остане доволен.
напитки: 4/5 - шуменско СВЕТЛО. Няма наливна, поне зимата. Има и разни други, но на кого му пука.
обслужване: 4/5 - ами... не ти обръщат внимание без причина. но на мен ми е като у леля.

присъда: Хубаво бистро за хапване. Вкусно е. Непретенциозно е меко казано, не препоръчвам да се водят гаджета (в съседното Магелан - може) Може да се използва и за кръчма, но кротко, внимателно и от до 4-ма души. Все пак служи за зареждане с вкусна супа и манджа. Едно от местата, които са ми винаги в главата, когато минавам в района. Интересна алтернатива на Магелан, който се намира на 10-тина метра, но вечер е често пълен.

31 януари 2011 г.

Мелнишка скара при Марто - Разкошна кръчма

Мляс, много съм доволен. "Мелнишка скара при Марто" на ул. Атанас Далчев 10 (кв. Изток) е една истинска кръчма, в най-добрия смисъл на думата. Определено влиза в списъка на любимите ми места, което не е никак лесно. Признавам, голям съм каприз.
Обстановката е битова, с покривчиците му, с висящи железа и кратунки по стените, но без да се стига до пълен фалш и крайности. Изобщо бая е уютно, но не му е в това истинското предимство. Доста места има, може да се ходи групово. Всъщност кръчмата няма чак толкова изявено качество, а по-скоро представлява ансамбъл на добрия български вкус (не, това не е оксиморон). Менюто е чудно. Да, знам, че скара има навсякъде, но тук наистина е СКАРА. Любител съм на манджите, но не мога да отрека нещо хубаво. Плюс това извън нормалната тъпа скара тук има и по-нетрадиционни предложения. Спрях се биволските кюфтета и не съжалявах.

По принцип не обичам да гледам менюто много много, а си набелязвам в общи линии и после питам какво ще ми препоръчат. Момчето сервитьорче (тук сервитьорите НЕ СА само носачи) се справи чудно като ми рече: "Вземи направо меню, даже е по-евтино". И останах страшно доволен. Менюто включваше 2 кифтака, велика мешана гарнитура, дето на малко места я имат и нещо между пърленка, пиде и лаваш с много шарена сол. Аве... биволската скара беше бомба. Някакви салати и картофени кюфтета също приготвени както си трябва. И смърдеше на прясно. Кеееееф. Шкембето добро, но не разкошно. Вина доста имаше, включая не много скъпо наливно, но нещо не ми се влизаше в преразход (не че е скъпо), а и со скарата най-върви бирата.

Ходих на обяд и затова приключихме сравнително бързо, но забелязах плакат за жива музика. Всеки петък. Страхотно звучи, сериозно смятам да ги преслушам оркестрото. 
Само едно не му беше хубаво, както казала мечката. ПИЦИ!!! ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА. Да, и тук пици. Слава богу имаше хора, но не забелязах нито един да джвака такива лайна. Но за съжаление за пореден път става ясно, че заведение в София без пици е обречено на фалит.

цени: 4/5 - не е без пари, но всеки може да си го позволи. Пишеше, че за живата свирка се плаща 1.50 лв. на калпак. и това си е поносимо. Двама души хапнахме добре за 20 лв (18.50 + бакшиш) , но само 2 бири.
храна: 4/5 - страхотна!
напитки: 4/5 - изглеждаха много добре вината и на добри цени. бира наливна и не наливна.
обслужване: 4/5 - доволен, много. 
обстановка: 4/5

присъда: Горещо препоръчвам. Универсалната кръчма - да отидеш с кочове, да заведеш дама, да слушаш музика, да хапнеш набързо на обед.... Последното местните явно го правят редовно. Храната е наистина чудесна и качествена, а скарата е класи над едно тъпо, селско и странно защо никак не евтино място наречено "Скара бар" в Заимов.

пп. то било популярно това кръчме. тука писали разни хубавини за него.