Навигация

  • Начало
  • Карта
  • Искам и моята кръчма!
  • Съдържание
  • Последната инстанция

29 юни 2011 г.

Щастливеца - кофти храна, супер градина

От миналата 2012 г. ресторантът е с нов собственик. На два пъти се представиха просто чудесно, вкл. обслужването беше машала. За нова рецензия обаче имам нужда от повече посещения. Ако някой има впечатления да пише коментар или да се обади анонимно.

Клуб "Щастливеца" е в сивата зона между ресторант и бистро. Лятната градина е невероятна, но от храната, цената и обслужването има още много да се желае.
По регламент "Щастливеца" се води бистро на адрес ул. Оборище, № 73. Това е на 15-тина метра след бул. Евлоги Георгиев в посока бул. Ситняково. Залепено е за "Арбат" (бивш "Софра") . Всъщност това е дворът на едноименното читалище. Удобно място в една от кръчмарските части на града.
Първото и най-важно, което трябва да знае човек за това заведение е, че се посещава само лятото. През останалото време представлява помещение тип мазе, което предлага посредствена скара на завишени цени.

"Щастливеца" работи откакто се помня и на външен вид промените са малко. За съжаление няма подобно консервативно отношение към качеството на храната. Помня как преди 6-7 години това беше сред най-любимите ми места (може би веднага след "3 сестри"). Помня и първия път, когато ми сервираха нещо гадно. Е, оттогава продължават да готвят зле, а менюто ми се струва все по-ограничено и в момента отива към скара-бира. Как успяват да осерат дори обикновените мезелъци... талант. С две думи готвачът не става. Няма да се отровите, но е просто безвкусно и зле приготвено. Не препоръчвам да опитвате от малкото на брой специалитети, че е малко в стил руска рулетка.  

Огромният плюс е лятната градина. Наистина е супер уютно, но не и интимно. Дървенията е по-скоро семеен стил. Детският кът (никак не лош) също говори за това. Често щъкат и котки, но повечето явно са роднини и не им се е получила генетиката. Някой котковед може да изследва казуса. Сред най-хубавите градини, ако и да е лишена от претенции. Винаги е едно свежо, зелено и прохладно. Бирата много върви в такава среда.

сметката от ресторант Щастливеца
Сметката от кратко хапване за двама. 
Другото... не е толкова важно. Обслужването не е нещо лошо, но е леко тип заспал съсел. Често се чака необяснимо, дори да няма много хора. Наливното шуменско на цена от 2.40 е добро, а друго тук май никога не съм пил. Шишчетата май са най-доброто от цялата скара.

цени: 2/5 - цените не отговарят на качеството.
храна: 3/5 - средна работа.
напитки: ? - амии.... знам ли. ама има наливно шуменско.
обслужване: 3/5 - нито да похвалиш, нито наистина да се ожалиш. брадати типове не са ми идеал за сервитьори.

присъда: Лятото - да, зимата - НЕ! Ходи се заради лятната градина, другите неща са около и под средното ниво. Става и за обяд и за вечеря. Особено подходящо за семейно излизане, като има къде да оставиш за малко и детето. За двама души минимум 30 лв. Не препоръчвам чести посещения, но лятото човек може да се отбие.  

1 май 2011 г.

Бирария 1516 - когато няма къде

Много удобно местоположение - почти залепено до Съдебната палата на улица "Цар Асен", № 2. Достатъчно места, няколко вида наливна бира, евтино. Това са и плюсовете на заведението, като те са напълно достатъчни, за да се превърне в чудесен резервен вариант.

Бирария 1516 е кръчма, но от модерен тип. Това разбира се носи както предимства, така и недостатъци. Хубавото е, че клиентелата се състои изключително от млади хора. Лошото е, че това са почти същите млади хора, които ходят в О!Шипка например. Това в превод означава, че човек не трябва да очаква хубава храна или обслужване, но пък и рядко може да бъде изненадан наистина неприятно.

Не препоръчвам да се каните специално да посетите подобно място. Ако обаче сте в района и внезапно ви падне кръвното (а както знаем в такива случаи на човек му се налага бързо да обърне поне две наливни) няма проблем. Помещението е голямо, има дълъг барплот, тъй че почти винаги има място за още няколко души. Кофтито е, че всъщност представлява сутерен с лоша вентилация. Тоест не е толкова подходящо в хубаво време или за хора с остра непоносимост към цигарен дим. Но може би най-сериозният проблем на заведението е акустиката. Всъщност никак не е забавно когато се опитваш да водиш някакъв разговор и трябва да се надвикваш. Не знам как се получава, но дори да шепнеш пак кънти. Останалото е типичната за бирарии дървения - общо взето приятно. Интересни са и тематичните сбирки, които разни кръжоци си провеждат тук понякога. В такива моменти е още по-шумно, а и местата стават кът.

Има няколко вида наливни на цена около 1.80 лв., но като цяло няма много голям избор от пиене. Храната е ужасна. Е, няма да се отрови човек, но на няколко пъти ми е било неприятно тежко на стомаха. Препоръчителни са само най-простите мезелъци и да не ходи човек много гладен. Така няма да има разочарования. За сметка на това няма защо човек да се притеснява за портфейла си. Последния път бяхме 6 човека ядене (по много от разни картофки, пилешки крилца и др.) и бира на корем излезе ПОД 50 лв. Наистина впечатляващо за 2011 г. Хората от “Бирария 1516” са си направили и сайт, тъй че който не вярва спокойно може да се разгледа менюто.

цени: 4/5 - евтино. За такова място 1.80 за наливна арианка е повече от добре.
храна: 2/5 - лоша. де факто няма кухня.
напитки: 4/5 - няма нещо по-така, но пък си има всичко необходимо.
обслужване: 3/5 - некомпетентни, но услужливи. подобна комбинация винаги оставя смесени вчепетления.

присъда: Добро място, стига човек да е повече жаден отколкото гладен. Главните предимства са цените и местоположението. Кръчма, която няма да разочарова, пък и вече години наред държат едно ниво. Ходи се с малка кошничка.

11 април 2011 г.

Бистро "3 сестри" - най-доброто (беше)

Въпреки колосалния спад в качеството през последните години, "3 сестри" си остава може би най-доброто място човек да... просто да се почувства човек. Ако сте гледали "Бар Наздраве" ще разберете.

"Три сестри" се води пицария. Слава богу, по нищо не личи. Не се намира на жълтите павета, но пак е на удобно място, близо до Испанската гимназия, на малката уличка Джовани Горини, почти на ъгъла с Оборище. Наоколо бъка от добри кръчми, тъй че дори да е пълно нямате грижи да спасите вечерта. Всъщност това си е чисто бистро, като в добрите стари времена редовно обядвах там. После редовно вечерях и бирувах. Това е и мястото, което винаги ми е напомняло, че има хора с по-добър от моя вкус. Евала, щом са успели да направят такова китно заведение. И барманките бяха все симпатяги (ех... и това утече). Лъха на европейско, в най-добрия възможен смисъл. На една "Стара Европа", континентална Европа, която вече е надраснала първенющината и се е успокоила. Изобщо - АТМОСФЕРА и конски дози уют. Водил съм страшно много хора с мен и на всеки много му е харесвало. Няма да се впускам в повече спомени и блянове по доброто старо време, само ще отбележа, че посещенията ми там от почти ежедневни вече са на 1-2 месеца. Именно поради това си позволявам да пиша за "3 сестри" - вече не го смятам за толкова интимно мое, защото леко ме разочароваха.

Сега конкретно: 4+1 дървени маси на закрито, тоест по-подхожда за есен-зима-пролет. Сравнително кратко, но доста оригинално меню, в което повечето неща си присъстват години наред без крещящи иновации. Салати, топли/студени предястия, самобитни картофени специалитети и 1-2 по-тежки хапвания. 10-тина пици и 3 вида спагети (тези наречени "3 сестри" са много добри). С две думи не е ресторант. От скоро почнаха да предлагат и скара (удари ги кризата). Бирата е Пиринско, което не е много често срещано. Още по-хубаво е, че голямата бира си е голяма - 1 л. Имат и наливно и бутилирано винце на Русе.
пиринско, чеснова питка, вино, пица,
наденички с картофки. март 2011 г.

Цените бяха поносими, но сега са много високи. Имам чувството, че колкото по-лоша става храната, толкова повече и искак. За нормално изкарване на двама души отиват 40-тина лева!!! Може и повече. Половината за бира. Много пиво отива тук, мамка му. Надценката е за комфорта и атмосферата, но за съжаление вече е повече скъпо, отколкото комфортно. Допълнение е невероятно подходящият музикален фон. Не един път съм си излизал тананикайки някоя мелодия на път за вкъщи. Мястото е чудесно за първо излизане с нова мадама, в кърпа е вързана, освен ако не е някой темерут, за когото "О!Шипка" е изискан ресторант или представата за добро хапване е салата в "Дон Домат".

цени: 2/5 - вече е неоправдано скъпо.
храна: 3/5 - ми бистро. все пак се надявам да върнат малко от позагубеното качество. пиците не са лоши.
напитки: 4/5 - чудно. Литър пиринско влиза от раз, вино на почти нормални цени.
обслужване: 5/5 - еталон. няма никакво мазнене, а рестото се връща до стотинка.

присъда: Бързо натам! Само някой да не го хареса. Изобщо да не ми се връща тука!!!

В интерес на истината съм завишил оценките от носталгия, но все пак "3 сестри" си остава добро място. За малка компания, за интелектуални срещи, за гаджосване.... за всички хубави хора. Още повече имам чувството, че в страната на тиквите (тиквата?) подобни оазиси на добрия вкус са обречени. Кризата ги е ударила и имат нужда от подкрепа. Заслужават я. Пък ако работите наблизо е и арно място за обедно хапване. Все пак се надявам да върнат доброто ниво.

А ето и час от типичния музикален фон:

24 март 2011 г.

Ресторант "Кратуните" - ул. Цар Асен 7. Добро, но надценено.

ратуните" е на границата между бистро и ресторант. Никак не лошо, но по някаква незнайни причина носи в себе си една неоправдана претенция на позавишени цени. Намира се на едва 10-тина метра от Съдебната палата - в самото сърце на любимата ни столица, но също така и приятно закътано.
Въпросното заведение представлява кръчма от по-висок клас, където очевидно се стараят да са по-различни. Последното се набива на очи още от входа. Надпис "Само за ценители" ни въвежда в безистена към самото "бистро-градина". Интериорът (през зимата градината по разбираеми причини не работи) определено разочарова. Трудно ми е да определя нещо наистина характерно, но честно казано не е от най-уютните места. Дори отива леко към категорията квартална кръчма, но си и остава подходящо за посещение с дама. Стига дамата да не е с къса пола, защото един от дървените столове дере и къса чорапогащи. Явно усилията и оригиналните идеи на собствениците са били насочени повече към менюто и обслужването. И докато към второто нямам никакви претенции и дори бих го определил като чудесно, то към храната и конкретно към менюто определено имам забележки.

Супи например се предлагат единствено по обед. За мен лично неприемливо за заведение от такъв клас. Тъпо е, че това положение не е упоменато в менюто. Също много тъпо е, че в менюто са включени ястия, които не се предлагат от месеци, а други, които по думите на сервитьорката се предлагат "вече два месеца", отсъстват. Разбирам, че зеленчукови шишчета посред зима не са много възможни (не и с нормално качество и цена), но защо трябва го разбера едва при поръчката? Салатата, предложена ни като заместител, беше чудесна, но пък липсваше като позиция. В такъв случай защо изобщо си правят труда да предлагат меню и да изчакват човек да си поръча. Очевидно начинът е да се комуникира директно с персонала, който е наистина компетентен и познава в детайли предлаганите ястия. Определено може да му се доверите и го съветвам като вариант. Рядко има подобни места, където човек спокойно може да се остави да го изненадат. Като изненада може да се определи голямото предлагане на риба и други морски специалитети. Дали пък именно тук не се крие силата на "Кратуните"? За съжаление хубавата риба не ми е по джоба, освен по някакъв по-специален повод. Някак обаче не се виждам да прекарам една по-специална вечер тук. Останалите варианти за хапване са сравнително разнообразни и не дотам стандартни., но без да отиват към екзотично. Познат вкус, но мааалко по-така. Поздравления за което, но  откъм  качество има какво да се желае.

За цената аз лично очаквам малко повече. Не че е лошо, но е леко безвкусно. Особено месото. Вижда се старанието при приготвянето, така че проблемът би трябвало да е в суровините.

Десертите обаче са върхът. Тирамису, някакъв мусоподобен крем, тиганички (незнайно защо наречени мини палачинки) .... грешка няма. Цената и тук е леко висока, но разликата е, че определено си заслужава. Все пак странно е в едно заведение от такъв тип най-хубавото да са десертите. Дали пък не е време да започна да търся добрите пържоли по сладкарниците?


сметката е от февруари 2011 г.
цени: 2/5 - неоправдано високи.
храна: 3/5 - добра, но с неоправдани претенции за по-добра. десертите са 5 от 5.
напитки: 3/5 - няма проблеми, но и нищо специално.
обслужване: 4/5 - страшно компетентно, заслужават едно голямо браво. Намалям една единица  заради мърлявото отношение към самото меню.

присъда: Добро заведение с чудесно обслужване, интересна манджа и компетентен готвач. За съжаление цените са за нещо повече от добро, а и качеството на суровините би могло да бъде по-високо. Хубава вечеря за двама отива към 50 лв. Препоръчвам го като план Б, от любопитство или ако на човек му се яде риба или разни морски обитатели. В района има и по-добри места (напр. При Петицата, Мамбо). През лятото градината е голямо предимство.

8 март 2011 г.

Механата - ул. Оборище 98. Уютно и евтино.

Изненадващо уютно, евтино и с квалитетно обслужване. Разположено е малко извън идеалния център, но все пак на удобно място - почти залепено до "Сердика Център", на края на ул. Оборище, точно преди бул. Ситняково.

Просторно помещение декорирано в битов стил, но не прекалено. Уют създава дървенията, червените чергички по масите и малките детайли като керамични съдчета и разни други шарении. Изградено е нещо като чардак, но не се натрапва. Има и камина, която не работеше, но въпреки всичко създава уют. Тук спокойно могат да се съберат повече хора, но е идеално и за двойки. С две думи - от раз ми допадна. Уютно и чисто, без прекомерни претенции.
Цените в менюто ме изненадаха наистина приятно. Самото съдържание е стандартно и има всичко, което би трябвало да има в такъв тип заведение. Все пак се набляга на традиционно българското. Разбираемо преобладават местните ястия, а сред салатите има приятно вкусни допълнения. По всяко време се предлагат супи. Добро разнообразие от бири и още по-добро от вина. Наливното е много добро и на още по-добра цена. Обслужването е ненатрапчиво и без мазнене, но ми беше приятно и точно. Хубавото е, че персоналът не се състои само от кокошки носачки. Не че съм сексист, но за мен сервитьорството си е мъжка работа.

Единственото слабо място в иначе чудната картинка е самата храна. Продуктите не изглеждат лоши, но шкембето си е безвкусно, а пилешката не е по-добра. Сиренето по шопски беше почти изцяло сирене, а чушките бюрек в някаква странна и определено не по рецептурник панировка. Не че не се яде, но определено няма да препоръчам "Механата" точно заради кухнята. Салатите са добри, но някак като от началото на 90-те. Пълни корема без да създава проблеми, но след това човек не си примлясва по пътя към дома. Това, което привлича тук си остава уютната атмосфера и ниските цени. Ето и една примерна сметка, която двама души направихме набързо:

цени: 4/5 - да, евтино е.
храна: 2/5 - или по-скоро 3-. слабото място. простите неща стават, но не пипайте специалитетите. продуктите иначе не са лоши, проблемът явно е в готвача.
напитки: 4/5 - бири и учудващо добър избор на вина. наливното също е добро и евтино.
обслужване: 4/5 - много добро, без да е фамилиарно. плюс това винаги приветствам, когато има и мъже сервитьори.

присъда: Много приятно заведение тип механа. Умерено битов стил, който не се натрапва, но все пак бие на патриархално. Обслужването е наистина добро, а цените ниски. От самата храна има какво още да се желае, но с тези цени и обстановка спокойно го препоръчвам на всеки в района. Добро е и за бърз обед и за приятна вечеря в компания.